Изкуството да живеем заедно

Животът на влюбената двойка невинаги прилича на спокойно езеро в летен ден. Умението да се запази интимността, взаимното привличане и уважение -това са тайните на щастливото съвместно съществуване.

В любовта няма трайно завоювани неща. Дори след 10 или 20 години не си и помисляйте, че можете да спите върху лаврите си. Съхраняването на чувствата е всекидневна битка, която изисква непрекъснато внимание. Вслушвайте се в желанията на другия, помъчете се да разберете как се променя през годините, научете се да правите компромиси и най-вече - бъдете наясно с посоката, в която се развиват отношенията ви, всичко това изисква време, енергия, оптимизъм. И желание за живот!

Толкова много пламенни истории завършват с фиаско, защото идеалът ни за съвършената връзка е силно завишен. Обикновено искаме да имаме всичко: любов, добър секс, свобода и възможност за самоутвърждаване. Живеем в общество, което налага като правило личностната реализация.
Любовният живот, напротив, се базира на условието да оставим „егото" си на заден план. Това съвсем не означава да отречем амбициите и желанията си, а да умеем да правим компромиси, да приемем, че животът се променя, когато живееш с някого. Смъкнете летвата на изискванията си, приемете слабостите на „половинката" и неизбежните дребни провали в съвместния живот.

Щастието и на двамата зависи от определено отношение и поведение, което се култивира и възпитава. Без да се опитваме да ви поучаваме, ето няколко съвета как да намерите себе си в тясното пространство на двойката.

Изградете хармонични отношения
За да забъркате успешно коктейла, наречен живот за двама, трябва да залагате на диалога, изслушването и търпението, уважението и себеуважението. „Вече почти не си говорим", „Няма какво да си кажем" - ето най-често отправяните упреци между двамата.

Той, потънал в мълчанието си, приема безропотно всички укори, преди да тресне вратата зад себе си. Тя, неуморима в усилията да изтръгне поне една дума от немия си събеседник, често минава всички граници на доброто възпитание. За съжаление няма един-единствен лек за този класически случай. Може би обяснението е във факта, че мъжката и женската чувствителност се изразяват по различен начин. Ако помните винаги, че мъжете говорят по-трудно и речникът им е по-беден от този на жените, ще започнете да обръщате повече внимание на езика на тялото и жестовете.

Решавайте конфликтите
Научете се да дешифрирате реакциите на партньора си, да четете между редовете, вместо непрекъснато да мърморите и да правите дребнави забележки. Само като гледате лицето му или внимателно наблюдавате поведението му, ще научите много и без да се ядосвате, ще разберете какво му доставя удоволствие, кога го наранявате или ядосвате, кога не е удобният момент да започнете разговор.

Фактът, че една двойка се кара, съвсем не означава, че нещата вървят зле. Поводи за скандали не липсват, когато и двамата са с гореща кръв. Закъснения, непредвидени разходи, неадекватно поведение към децата: тонът неусетно се покачва понякога за съвсем маловажни неща.
Трудно е да запазиш самообладание, особено след труден ден. По-важно е умението да контролирате конфликта, за да не се превърне той в разчистване на сметки.

Простите правила: обезвредете бомбата на скандала със спокоен тон, дайте предимство на разума, а не на емоциите, оставете другия да говори и го изслушайте внимателно. Несъгласието трябва да подтикне към търсене на решение, а не да стане начин да изкарате високо и гневно напрежението от себе си.

Клопките на ревността
Ревността е нещо нормално. Тя не е нито грозно, нито срамно чувство, стига да е в умерени дози и да може да се овладява, Бодването в сърцето, когато партньорът говори с някоя хубава жена, е разбираемо. Но не бъдете агресивни - шпионажът в собственото семейство вече се превръща в заплаха за съществуването му.

Мъжете понасят твърде болезнено нахлуването на маниакалните си съпруги в личното им пространство - тършуване по джобовете, прелистване на бележника с телефоните. Опасна игра, в която ревността играе разрушителна роля и отрича напълно диалога. Особено когато опасенията за изневяра са неоснователни.

Трябва ли да си казваме всичко?
Желанието за пълна прозрачност в отношенията рядко е здравословно. Връзката може да бъде разрушена от признание за изневяра, но в такъв случай обикновено се констатира, че единият от партньорите използва изповедта като начин за уреждане на сметки.
Всъщност, като се изключат систематичните лъжи, понякога е по-добре да замълчите, освен ако не искате да предизвикате криза в отношенията.

Семейството на партньора
Не понасяте сестрата (или майката, или брата) на съпруга си?
Той със сигурност го е разбрал, Вие дори можете му го кажете спокойно, но веднъж завинаги. И дума да не става при всеки телефонен разговор с въпросната личност да правите неприятни коментари и да се сърдите на съпруга си, че продължава да поддържа връзка с тях. Тези повтарящи се сцени изглеждат безобидни, но всъщност дълбоко нараняват атакувания и са в основата на неразбирателството, което често настъпва по-късно.
По-добре направете компромис и позволете на човека до вас да остане лоялен и верен към членовете на семейството си. Тактично стойте настрана и не се намесвайте.

Пазете свободата си
Бъдещето на всяка двойка зависи от умението на двамата да продължат да живеят и собствения си живот, без да зависят напълно един от друг. Някои жени не смеят да отидат на кино без съпруга си. Те съвсем не са срамежливи или ограничени, работят, имат своя среда.
Наистина, понякога е трудно да си представиш, особено в началото на връзката, че другият може да изпитва удоволствие от нещо, без да го споделя с вас. А това е напълно нормално.
Всеки трябва да има независим социален живот, който да му носи удовлетворение, защото така косвено обогатява и заздравява връзката.

Да посрещнем спокойно бебето
Появата на първото дете в семейството е сериозно препятствие, което младите трябва да преодолеят заедно. В грижите за него майката обикновено взема връх над съпругата, бащата се чувства пренебрегнат и изоставен.

Необходими са усилия от страна и на двамата, за да се справят с новите си роли, без да нарушат предишната хармония на отношенията и чувствата. Когато се роди бебето, всеки трябва да запази собствената си самоличност, като едновременно с това даде своя принос за новото семейство, съставено вече от трима.
Запазването на интимността е много важно. Не оставяйте дълго време бебето във вашата стая, за да не пострадат сексуалните ви отношения.

Да се наложим като двойка
Обособяването на двойката включва и приемането й като такава и от околните.

Връзката трябва да бъде призната от колеги, познати, приятели, роднини. Това понякога е доста сложно, особено ако става въпрос за партньори с голяма разлика във възрастта, социалното положение, образованието, при повторните бракове.

Трудностите, съпътстващи признаването им от околните, могат да доведат до сериозни проблеми в отношенията между двамата. Основното в случая е те да отстояват любовта си и желанието за съвместен живот.

Източник: rozali.com