В нашите брачни взаимоотношения сме призовани да бъдем строители. Ние сме се посветили за цял живот на брачния си партньор. За да се запази това посвещение и от двамата се изисква упорит труд и решителност. В последната си статия аз говорих как да поставим здрава основа в брака. Сравних го с истинска сграда и посочих важността на основата. Успехът или провалът на тази сграда зависи изключително много от основата. Слабата основа означава слаб брак, а здравата основа - здрав брак.
Псалом 127:1 казва: "Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите." В момента двамата с моя съпруг строим къща. Това е един бавен процес, но също така и вълнуващ! През това време ние научихме няколко неща. Всичко започна със строителния план. Часове наред обсъждахме с нашия архитект всяко ъгълче от къщата. Само когато аз и Пламен достигахме до съгласие за нещо то можеше да бъде наистина изпълнено. Така то влизаше в плановете, които строителите следват с точност до сантиметри. По същия начин, за да построиш брак, трябва най-напред да създадеш проект. Той ще оформи бъдещето ти, ще те води и ще освободи видението и мечтите ти. Грешката, която много двойки правят е, че не отделят време, за да създадат проект за брака си. Те не плануват как биха искали да изглежда семейството им след пет или десет години. Вместо това повечето двойки оставят живота просто да си тече и сам да се подреди. Те позволяват на обстоятелствата да определят накъде да вървят и да оформят брака им.
Но след като се положи една богоугодна здрава основа, следващата стъпка е да бъдат издигнати стълбовете. Те са подкрепящата система на сградата. Кои всъщност са стълбовете, които поддържат един силен брак? Ще спра вниманието ви на четири, които са задължителни, за да може един брак да бъде успешен и да устои на бурите в живота.
1. Приемане
Колкото и да ти се иска, никога няма да можеш да промениш партньора си. Понякога реалността на този факт може да бъде осъзната, едва след като са минали години на опити и разочарование. Когато не приемаш безусловно брачния си партньор, точно такъв какъвто е, ти всъщност показваш, че той не е достатъчно добър, че нещо му липсва. Това го поставя в робство, защото го кара да се държи по определен начин, като непрекъснато се опитва да спечели приемането ти. Твоята любов трябва винаги да е постоянна. Тя не трябва да поставя условия - "Обичам те, ако..." или "Обичам те, когато..." Проблемът в този случай създава не този, който "трябва да се промени", а този, който осъжда партньора си.
Исус каза в Матей 7:1-5: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. Защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не внимаваш на гредата в своето око? Или как ще речеш на брат си "Остави ме да извадя съчицата от окото ти", а ето гредата в твоето око. Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око."
Не можеш да бъдеш истински свободен, докато напълно не приемеш брачния си партньор, точно такъв какъвто е и докато той не те приеме по същия начин! Но от друга страна трябва да бъде много ясно, че безусловното приемане от единия партньор в брака не дава право на другия да не прави опити да се променя и да продължава да стои в слабостите или в греховете си.
Ако си поставил условия на брачния си партньор трябва да се откажеш от тях, в противен случай ще загубиш самия него. Примерът на Исус толкова добре илюстрира това. Той дойде и даде живота Си за нас "докато бяхме грешници", докато бяхме лоши, раздразнителни и депресирани. В такъв момент той дойде и ни възлюби!
2. Простителност
"Гневете се, но без да съгрешавате, слънцето да не залезе в разгневяването ви и не давайте място на дявола." (Еф.4:26,27). Христос прости всеки наш грях, чрез кръвта Си, затова и ние трябва да си прощаваме един на друг, както Той прости на нас. Матей 6:14,15 казва: "Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения." Това показва, че с мярката, с която прощаваме на другите, нашият Баща ще прощава на нас. Има една песен, която казва: "Затвори вратата, дръж дявола навън; затвори вратата, дръж дявола на тъмно. Затвори вратата, дръж дявола навън, запали светлината и всичко ще бъде наред!" Ние не искаме врагът да има място в живота или в браковете ни, затова трябва да затворим вратата и да я заключим... това е, което простителността прави. Тя пази сърцата ни меки спрямо Бога и човека до нас.
В Матей 18:21,22, когато Петър попита Исус колко пъти трябва да прощава на брат си, Исус му отговори: "Седемдесет пъти по седем." Със сигурност ние ще имаме много възможности да бъдем наранени и обидени от партньора си, но трябва да решим да живеем живот на прощение. Справяйте се с конфликтите си всеки ден. Не позволявайте да се натрупват, защото само така врагът няма да има място във вашия дом. Не натрупвайте боклука под килима като се правите, че е изчезнал, защото следващият път, когато се появи проблем ще трябва да се справите с него плюс това, което вече е насъбрано от миналото. Дръжте всичките си сметки платени! Не правете “планини” от “къртичи дупки”!
3. Смирение
"Не правете нищо от егоистични амбиции или от само-мнителност, но в смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не мислете всеки само за своето, но всеки и за чуждото." (Филипяни 2:3,4). Има невероятна благодат, която Бог дава на смирения, но Бог се противи на горделивия. Никога не си поставяй за цел в брака да бъдеш прав на всяка цена. Когато Пламен и аз се оженихме, в началото се съревновавахме кой е по-прав от другия. Причината вероятно беше в това, че се оженихме късно, вече бяхме се изградили като независими личности и бяхме свикнали да живеем самостоятелно.
Никой от нас не искаше да се предаде, всеки беше прав. Това е добър пример за това как позволяваме на гордостта да управлява взаимоотношенията ни, без да даваме път на смирението. Всеки ден в брака си, ние сме изправени пред решението как ще отговорим на партньора си - "Ще бъда ли милостив?", "Дори да мисля, че съм прав, ще слушам ли търпеливо и с разбиране?", "Ще налагам ли моята гледна точка или ще приема нейната/неговата?", "Ще ценя ли партньора си повече, отколкото себе си?", "Мисля ли за себе си по-високо отколкото трябва?"
Не трябва да забравяме, че истинското смирение означава да положиш живота си без да чакаш отплата. Бъди отворен и достатъчно силен, за да си признаеш, когато си виновен, без непрекъснато да търсиш неговите / нейните слабости. "Смирете се затова под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси Той своевременно." (1Петрово 5:6).
4. Комуникация /Общуване/
Във всяко здравословно взаимоотношение трябва да има двупосочна комуникация. Не е случайност, че Бог ни е дал две уши и само една уста. Нашата анатомия разкрива колко е важно да слушаме. Има разлика между това просто да говориш и наистина да общуваш. Общуването включва цялото ти същество: очен контакт, внимание, приемане и връзка с другия човек. Говоренето са просто думи. Те много лесно влизат през едното и излизат през другото ухо. Нашата цел е да общуваме на “сърдечно ниво”. Как наистина общуваш с партньора си? Не като го поучаваш. Това само издига стени! Как можеш наистина да се свържеш с партньора си и да споделиш сърцето си, като му позволиш и той да сподели свободно своето? Отговорът на този въпрос е различен за всеки един от нас, но има някои универсални неща, които се отнасят за всички. Трябва да говорите на един и същ език. Нямам предвид истински език, а езикът на любовта и разбирането. Атмосферата, която създавате трябва да предразполага към истинско общуване. В нея няма място за обвинения или защитаване. Жените трябва да се чувстват сигурни и обичани, преди да отворят сърцата си. Работете върху това да създавате атмосфера, която ще отвори партньора ви да бъде възприемчив и откликващ. Ако не можете да общувате от сърцата си, никога няма да можете да бъдете в съгласие. А това е едно от най-силните оръжия, които имаме в брака... "когато двама се съгласят за нещо, ще им бъде" (Матей 18:19). Преди няколко години съпругът ми и аз бяхме край Черно море на кратка почивка. Много ясно си спомням къде точно се намирахме на плажа. Спорехме за нещо и никой от двамата не искаше да отстъпи. Беше дълга разгорещена дискусия и изглежда, че нямаше разрешение. Най-накрая, разочарована, аз тръгнах и отидох до колата. Бях ядосана и объркана. Не си спомням за какво спорехме, а само как реагирах. След като стигнах до колата, взех Библията, отворих я и попаднах точно на този стих! Исках Бог да ми каже, че съм права, но вместо това Той ми каза да се съглася с Пламен. Такава сила има в съгласието, но също така има битка преди да стигнем до това място! "Един ще гони 1000, а двама 10 000." Това се случва само, когато има съгласие и обяснява защо врагът идва толкова силно срещу брака. Той предизвиква борби между вас, за да се опита да ви раздели. Затвори вратата за врага! Като правиш това ти ще отвориш вратата за здравословен, жив и растящ брак.
Тези стълбове са необходими за силен брак. Те разбира се не са всичко, от което се нуждаеш, а са само началото.
Време е за строеж! Нека да запретнем ръкави и да работим! Ако правим това заедно, ще свършим много по-бързо и много по-лесно. Нека да укрепим браковете си и да бъдем в съгласие един с друг! Тогава ще можем да бъдем победители и ще обърнем в бягство тези 10 000!